Сайт за обяви за домашни любимци и животни

sait 5.jpg

Сподели с приятели!   Следвай ни!

Добре дошли, Гост
Моля идентифицирайте се или се регистрирайте.    Забравена парола?

Кучето ми е болно.Моля,помогнете !
(1 разглежда/т) (1) Гости
Отиди най-отдолуСтраница: 1
Тема: Кучето ми е болно.Моля,помогнете !
#91
Кучето ми е болно.Моля,помогнете ! 2 Години, 10 Месеци  
Здравейте,колеги !
Имам женски Лабрадор на 4 години.
През лятото за първи път получи нещо като удар.Вцепенява се ,рита с крака ,блъска си главата и не може да стане.Познат ми каза,да й сложа една ампулка папаверин.
До сега всичко беше добре,но тази седмица за втори път през 2 дена получава същите припадъци.
Ако някой знае нещо,моля да ми пише.Какво да й дам да пие или как да я лекувам ?
tito
Fresh Boarder
Мнения: 3
Изключен Click here to see the profile of this user
Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
 
#94
Отг:Кучето ми е болно.Моля,помогнете ! 2 Години, 9 Месеци  
Видове епилепсия

Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)

При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.

Видове припадъци

Видовете припадъци, срещани наи-често, са изброени подолу. Ако смятате, че животното ви е имало припадък, трябва да запомните всички подробности, за да можете след това точно да ги съобщите на вашя ветеринарен лекар. Видовете припадъци са:

Генерализиран припадък: тонично-тетаничен (може да бъде силен или слаб). При силния припадък тоничната фаза настъпва, когато животното падне, загуби съзнание и крайниците му ригидно се изпънат. Дишането също спира (апнеа). Тази фаза продължава обикно- вено 10-30 секунди и след това започва тетаничната фаза. Тетаничните движения включват гребни движения на край-ниците и дъвкателни движения. Други симптоми, които могат да се появят по време и на двете фази, са разширяване на зениците, усилено слюноотделяне, уриниране и дефекация. Леката форма включва леки или никакви движения на крайниците, а в някои случаи животното остава в съзнание. Генерализираните припадъци най-често се свързват с първичната епилепсия.

Леки Маl-припадьци (аkа аbcenсе припадъци): описани са като много редки и често пъти при животните остават незабелязани. Признаците са много кратка загуба на съзнание, загуба на мускулния тонус, празен поглед и понякога обръщане на очите нагоре.
Според някои автори терминът Маl -припадък се използва неправилно от ветеринарните лекари и трябва да се използва само в случаите, показващи строго определени клинични признаци и ЕЕG нарушения.

Частични припадъци: движенията са ограничени само в една област на тялото - мускулни тикове, движения само на един крайник, извиване на главата или на тялото на една страна, или тикове в областта на лицето. Движенията могат да се генерализират (затова се бъркат с генерализираните тонични припадъци). Разликата се прави в началото на пристъпа - дали е започнал само в една област или общо. Частичните припадъци обикновено са признаци на вторична епилепсия.

Комплексни частични припадъци (ака психомоторни или поведенчески): Свързани са с ненормално или извратено поведение, което се повтаря при всеки пристъп. Хората с такива припадъци чувстват разстройване на съзнанието, приливи на емоция (най-често страх), халюцинации, разстройва се усещането им за вкус, обоняние и мирис. Ако при кучетата признаците са същите, това може да обясни факта, че си ближат устните, дъвчат, хапят във въздуха, проявяват агресивност, издават различни звуци, тичат неадекватно насам-натам, крият се и изобщо проявяват нетипично поведение за иначе нормални животни. Други признаци са повръщане, диария, коремни болки, засилено слюноотделяне, слепота, извратен апетит и тракане със зъби. Наблюдава се нещо подобно на амнезия, без обаче да има загуба на съзнание (животното става неконтактно). Ненормалното поведение може да продължи от няколко минути до няколко часа и да е последвано от генерализиран припадък. Този тип припадъци обикновено се свързват с вторична епилепсия.

Серийни припадъци: множество припадъци за кратък период от време, като само за кратко животното е в безсъзнание. Може да се сбърка със status epilepticus.

Status epilepticus: проявява се с един дълъг припадък от 30 минути и повече или серия от няколко припадъка за кратко време, без животното да дой-де в пълно съзнание межд тях. status epilepticus се различава трудно от серийните припадъци. И двата обаче се нуждаят от бърза животоспасяваща помощ. При повечето пациенти заболяването се проявява с тонично-тетанични припадъци. Това състояние се наблюдава както при първичната, така и при вторичната епилепсия, а може да се появи и при животни, които никога дотогава не са имали оплаквания от подобен род (травматични увреждания на главния мозък, отравяния или различни други заболявания).

Понятието "припадък"

Някои учени предполагат, че всяко животно притежава "генетично заловена предразположеност към припадъци" и тези припадъци могат да се появят, когато се прескочи прагът на устойчивост. С други думи, психическото със-тояние (виж причините за вторична епилепсия) може да предизвика припадъци при животно с по-нисък праг на устойчивост, докато при "нормалните" животни това няма да се случи.
Прагът на устойчивост е особено нисък при кучета, страдащи от идиопатична (първична) епилепсия. Прагът при едно животно може да бъде променен и под действието на различни други фактори.
Някои типове транквиланти (например acepromazine) могат да предизвикат припадъци при животни с нисък праг. Има наблюдения, че състоянието на алкалоза понижава прага на устойчивост.
Според някои изследвания експериментално е показано, че повтарящите се припадъци могат необратимо да понижат прага на устойчивост. Този процес е известен като kindling. Описано е, че това е механизъм, при който епилеп-тичните неврони в мозъка "привличат" нормалните неврони и по този начин увеличават площта в мозъка, която предизвиква припадъците. Кindling е описан още като "повишена възбудимост на невроните". Открито е, че ако нор-мални неврони се стимулират достатъчно, те придобиват свойството да предизвикват припадъци вече без външни стимулации.
Феноменът "огледален фокус" също заслужава внимание. Всяка половина на мозъка е огледален образ на другата. Концентрацията на увредени неврони в едната страна на мозъка може да се открие по ненормалните вълни на ЕЕG. След няколко седмици здравата страна на мозъка, на същото място, където в другата половина се намират увредените неврони, започва да показва подобни отклонения. С течение на времето тази част започва да предизвиква самос-тоятелно припадъци. Неконтролируемите повтарящи се припадъци понижават прага на устойчивост на животното.
Затова ранната диагностика и започване на лечение са от съществено значение за по-добър контрол над болестта.

Фази на припадъка

Припадъкът условно може да се раздели на 4 фази:
- продомна
- аура (preictus)
- фаза на същинския припадък (ictus)
- "postictus"

Продомната фаза може да предхожда същинския припадък с часове или дори с дни. Характеризира се с промени в настроението или поведението на животното. При хората се наблюдават промени в настроението, главоболие, сънливост или просто усещане за предстоящия припадък. Не е известно дали животните усещат нещо или при тях се появяват само промени в поведението, забелязани от собственика.
Аурата показва началото на припадъка. Сигналите за това са: неспокойство, нервност, скимтене, треперене, засилено слюноотделяне, възбуда, безцелно ходене, крие се, тича истерично напред-назад и се страхува от мнго неща, с които иначе е свикнало.
Третата фаза е фазата на същинския припадък. Характеризира се с бързо покачване на тонуса на всички мускулни групи. "ictusa" е тоничен или тоничнотетаничен и приключва за 1-3 минути,
"Рostictus" може да е единственото състояние, забелязано от собственика, ако припадъкът е станал през нощта или ако не е имало никой в къщи. От няколко минути до няколко дни след припадъка животното може да е объркано, дезориентирано, неспокойно, неконтактно или може да страда от временна слепота. През тази фаза то е в съзнание, но не е работоспособно.

Каква помощ може да се окаже на животното по време на припадъка?

Важно е да се отбележи колко време е продължил припадъкът. Животното се държи на колкото е възможно по-тихо и спокойно място. Шум или силни звуци могат да удължат и задълбочат припадъка. Другите животни наоколо трябва да се махнат, тъй като могат да смутят или нападнат болното куче.
Трябва ли да се осигури нещо друго на кучето?
За това има различни мнения. Някои кучета се успокояват, когато след припадъка видят собственика си да седи до тях. Някои собственици държат да галят кучето си и да му говорят по време на пристъпа и след това.

Диагностика

Какво правите, ако решите, че кучето ви е имало припадък?
Ветеринарните лекари имат различни диагностични методи на разположение.
При животните, получили за първи път единичен припадък, е необходимо да се направи пълен физически и неврологичен преглед. Ако не бъдат намерени отклонения от нормата, собствениците трябба да бъдат осведомени добре за симптомите, които могат да придружават следващите възмогни припадъци. Не се предприема лечение до появата на нови признаци.
За всяко животно, имало повече от един припадък, трябва да се състави картон. Той трябва да съдържа информация за пациента - порода, възраст и пол; история на животното ваксинации, потенциални отрови, на които е било изложено някога, режим на хранене и съставки на храната, всички заболявания и по-сериозни наранявания, промени в поведението и сведения дали в предците на кучето има други случаи на припадъци; резултатите от пълните физиологични и неврологични изследвания и тестовете.
От собствениците се изисква да дадат пълно и точно описание на припадъците - честота, времетраене и сила на пристъпите, а също така и всички промени в поведението, които собственикът свързва със заболяването. Точното описание на симптомите е важно, тъй ка-то има и други заболявания със симптоми, наподобяващи припадъци (сърдечни и белодробни заболявания, нарколепсия, "myas gravis" и различни метаболитни нарушения).
Тестове, използвани за поставяне на диагнозата, са: СВС, изследване на урината, BUN, ALT, ALP, калций, нивото на глюкозата в кръвния серум, нивото на глюкозата в кръвта след гладуване, нивото на олово в кръвта, вътрешни паразити. След като се изтълкуват резултатите от тези тестове, се прави едно от трите възможни заключения: поставя се точна диагноза, открива се предполагаемата причина за припадъците и се правят уточняващи допълнителни тестове, или не се откриват никакви нарушения, които биха могли да насочат лекаря към поставяне на диагноза.
Ако са необходими допълнителни тестове, те трябва да се направят. Те могат да включ-ват компютърна томография или изследване с магнитен резонанс, CSF-анализ (брои клетки, ниво на протеина, налягане), черепна радиография и ЕЕG.

Лечение

Медикаментозното лечение се препоръчва в случаите, когато животното има един или повече припадъци в месеца. Ако кучето получава серийни припадъци или е в "status epilepticus", се прилага медикаментозно лечение и в случаите, Когато това се случва по-рядко от един път в месеца. Успешното прилагане на лекарствата зависи в голяма степен от готовността на стопанина да дава предписаните дози в точно определеното за това време, без в никакъв случай да променя размера на дозата или вида на лекарството без консултация с ветеринарния лекар. Нередовното даване на лекарствата, както и промяна на вида лекарство по време на лечението е по-вредно, отколкото животното да се остави изобщо без лечение, и може да предизвика status epilepticus.
Нужно е да се припомни, че целта на медикаментозното лечение е да намали честотата и силата на припадъците и да няма неочаквани и нежелателни странични ефекти. Може да не се окаже възможно пълното спиране на припадъците. Има голям брой лекарствени средства и алтернативни методи на лечение, използвани при контрола на епилепсията. "Фенобарбитол" (Phenobarbitol) и "Примидон" (Primidone) са най-широkо използваните антиkонвулсанти, но и няkои други имат своето място в лечението на това заболяване.
Фенобарбитолът е едно от най-често предписваните лекарства. Има сведения, че тъй като кучетата развиват много бързо поносимост към седативните и хипнотичните свойства на фенобарбитола, ако дозите са прекалено високи, то те могат да доведат до тежки и трудно отстраними странични явления. Кучетата започват да се хранят и да пият повече вода от нормално. Чернодробните функции могат да се нарушат.
Когато се прекрати лечението, при някои животни могат да се появят симптоми на зависи-мост (тремор, разкоординиране, неспокойство, припадъци). През времето на преодоляване на зависимостта има опасност от изпадане на животното в " status epilepticus". За да се избягнат тези явления, е желателно прекъсването на лечението да става бавно, с постепенно намаляване на дозата за удължен период от време.
Страничните ефекти на примидона включват успокояване на животното в началото на лечението и поемане на по-високи от Диазепам (Diazepam) - валиум (Valium), се използва за третиране на " status epilepticus ". фенитоин (Рhenitoin) - Дилантин (Dilantin), kарбамазин и Valproiс киселина, днес не се препоръчват за употреба.
Калиевият бромид сега започва да намира ново приложение в лечението на рефракторната (трудно поддаваща се на контрол) епилепсия при кучето, като при хората той се използва за лечението на епилепсия още от 1857 година. Използва се като алтернативен антиконвулсант при животни с чернодробни проблеми. "Sodium bromide" се предпочита при кучета с бъбречни заболявания. Комбинирането на калиевия бромид, или " Sodium bromide " с фенобарбитол може да е от полза при лечението на животни, които не се влияят достатъчно добре от лечението само с фенобарбитол или примидон.
Едно скорощно изследване показва, че при 10 изследвани кучета с припадъци, неподлежащи на контрол само с фенобарбитол, те са били овладени с прибавяне на калиев бромид към лекарствения режим на животните. Честотата на припадъците и тяхната склонност към образуването на серии били значително понижени. Други изслед-вания показват, че при 5 от 9 изследвани животни с неконтролируеми само с фенобарби-тол или примидон припадъци прибавянето на калиев бромид дава много добър резултат. Едно изследване сочи, че 83% от упоритите случаи са били повлияни положително от калиевия бромид; 26% от тези 83% са се освободили напълно от припадъци.
Засега не е прието използването на бромид при лечението на кучета, нито пък може да се намери по аптеките. Ветеринарните лекари могат да си го изпишат от промишлените предприятия и като се разтвори във вода, се прибавя към храната на кучето. От собстбениците на животните се иска да подпишат декларация, че са запознати с рисковете, и се уведомяват, че непременно трябва да работят с отровата с ръкавици. Някои чуждестранни фирми предлагат бромид под формата на суспензии или капсули, но те са много трудни за намиране.

Изследване на крьвта

Ако искаме лечението на пациента със съответния медикамент да е успешно, трябва ви-наги периодично да се прави изследване на количеството медикамент в кръвния серум. Няма две животни, които да реагират по един и същи начин на една и съща доза. Има изследвания върху голям брой кучета, страдащи от епилепсия, които показват, че много често поетата дневна доза изобщо не съответства на концентрацията на лекарственото вещество в кръвния серум. При три кучета, приели еднакво количество фенобарбитол, може при първото да няма промяна в състоянието, при второто припадъците да се вкарат под контрол, а при третото да се разбие интоксикация. Количеството лекарство в кръвния серум стои в много потясна зависимост с контрола на припадъците, отколкото дневната доза.
Ако вашето куче е подложено на лечение, настоявайте пред вашия ветеринарен лекар да преглежда редовно данните от серума, за да може животното да получава точната доза, която ще помогне за овладябане на болестта и няма да доведе до нежелателни странични ефекти.

Защо понякога лечението няма успех

Има много причини, които могат да доведат до неуспех на лечението. Най-често срещаната причина е неспазването на лекарските предписания от страна на собственика. Развитие на първичното заболяване (например мозъчен тумор) също може да е причина. Стомашночревни заболявания могат да повлияят отрицателно на адсорбацията на лекарствата, някои транквиланти могат да увеличат честотата на припадъците. Може в организма на даденото животно да има вещества, които разграждат точно този медикамент или инхибират по друга причина неговото действие. Влиянието на страничните фактори може да доведе и до засилване на действието на лекарството при непроменена концентрация. Това също може да е причина за неуспех на лечението (прекалено силни и опасни странични ефекти). Причината за неуспеха може да е и невъзприемчивостта на животното към медикаменти.

Алтернативни методи на лечение

Те варират от акупунктура до лечение с витамини. Традиционната иглотерапия за болни от епилепсия кучета включва поставянето на игли в над 10 области по тялото. Иглите мо-гат да бъдат оставени там за време от 20 минути до над 1 месец. Смята се, че акупункту-рата не може напълно да замени медикаментозното лечение, но може да се използва заедно с него. При едно изследване на 5 кучета с неконтролируема епилепсия след имплантиране на златни перлички в зоните за акупунктура две от животните получили отново припадъци след 5 месеца. Два доклада за кучета с епилепсия, върху които е бил приложен методът на акупунктура по ушните миди (точката Shen-man), дават по-обнадеждаващи резултати. При едното Куче времето между припадъците се увеличило 6 пъти; другото имало 200 дни свободни от припадъци , като предиди това честотата им била 1 път месечно.
Няои изследвания показват, че някои форми на епилепсия се влияят положително от комбинацията vit.В, магнезий и манган. Отдавна има сведения, че хипо или авитаминоза В, както и всички нарушения, свързани с тяхната обмяна, могат да предизвикат появата на припадъци при всички видове бозайници, включително човекът и кучето.

Заключение:

Ако вашето куче получава припадъци независимо какви, има начин да се помогне и на двама ви. Работете заедно с вашия ветеринарен специалист и си бъдете взаимно от помощ.
Запознайте се добре с видовете припадъци, признаците, съпътстващи появата им и тяхното лечение. Следвайте стриктно ветеринарните препоръки, никога не променяйте лекарството или неговата доза, без предварително да се консултирате с ветеринарен лекар, бъдете наблюдателен, настоявайте - както вече споменахме - за редовно изследване на нивото на лекарството в кръвния серум, бъдете търпеливи и приемайте всяка нова форма на лечение, ако това е нужно за здравето на вашето куче. И накрая, ако вашият клуб спонсорира медицински прегледи или изследвания върху припадъците или епилепсията в породата - включете се. Всяка година се правят нови изследвания за откриване на механизмите на предаване и развитие на болестта и целта е да се създаде тестова система, която да помогне на селекционерите да се справят с този здравословен проблем.

Материалът е предоставен от д-р Емил Георгиев
mikoma
Fresh Boarder
Мнения: 1
Изключен Click here to see the profile of this user
Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
 
Отиди най-отгореСтраница: 1
Модератори: domashen, biqnka88